Книгата е първият цялостен опит да се мотивира институционално и да се аргументира участието на южнославянските владетели в производството и употребата на книги в периода 10-15 век – в противовес на утвърдената теза за тотална църковна доминация в книжовния живот през разглеждания период. Концептуалният модел се опира на сведенията за състоянието на въпроса по отношение на Византия, като се очертават факторите и резултатите от рецепцията на византийските практики в България и Сърбия. Изборът на термините производство и употреба (на книги) цели да акцентира върху прагматичната страна на процеса, върху неговата организация и финансиране, без които съществуването на книгата е невъзможно.

 

Анализът е разположен в няколко раздела, които съответстват на основните аспекти на участие на православния владетел в книгопроизводството и употребата на книги, произтичащи от съответните аспекти на владетелската идеология – съгласно християнското разбиране за Владетеля като агент на сотирологичната мисия и за Словото и Книгата като основни инструменти на Спасението. Това са: 1) владетелят като пазител и разпространител на знанието, което определя ролята му на организатор и покровител на публични библиотеки и скриптории и участието му в определянето на техния репертоар, 2) владетелят като защитник на вярата, което го задължава да надзирава и разпространява сред светския елит репертоара на антиеретическите и учителни състави за лаици, 3) владетелят и неговата съпруга като ктитори – което обуславя тяхното участие в тиражирането на книги и текстове, предназначени за богослужението и за четене от монасите в съответните ктиторски манастири, 4) владетелят като покровител и адресат на дворцова литература, което определя непосредственото му влияние върху статута на книжовниците, независими от църквата, както и върху развитието на светския репертоар (исторически и естественонаучни съчинения, риторика, текстове за четене и други).

 

Отделните изследвания са различни по своя обем и изследователски подход, което се дължи на различния обем и твърде разнообразния характер на изворите, на различното състояние на проучванията върху тях и на различните цели на конкретния анализ във всеки отделен случай. Проучването показва, че владетелската активност и владетелските предпочитания са влияели върху обема и състава на книжовния репертоар в много широки граници, а също върху развитието на книжното производство в количествено и качествено отношение, като същевременно са подкрепяли кариерата на определени професионалисти, литературни кръгове и скрипторски центрове. Посочени са някои нови перспективи в изследването на ръкописната традиция и на книжовния репертоар – например, интерпретирането на т.н. светски репертоар като резултат от интересите и финансовите усилия преди всичко на светската власт (повечето преводи на исторически съчинения могат да се свържат дори с конкретни владетели!), изследване на гръко-славянското двуезичие в неговите рамки и др.